1. #1
    KÖNİG - ait Kullanıcı Resmi (Avatar)
    Administrator
    Durumu
    Çevrimdışı

    Mesajlar
    269
    Tecrübe Puanı
    10
    Rep Derecesi: **

    Таен иманярски дневник с карти

    Таен иманярски дневник с карти

    Информацията е събирана в продължение на стотици години, използвани са множество ръкописи на иманяри




    Кметицата на Пушево Юлия Костадинова


    Големи съкровища се крият в района между великотърновските села Пушево и Ветринци. „Борба” разполага с таен иманярски дневник, който подробно описва мястото, смятано за светая светих на търсачи на съкровища от страната и чужбина. Ръкописът е иззет от бившата „Държавна сигурност” в началото на 80-те години, твърдят запознати. Към него има и няколко доста подробни карти, които показват точното местонахождение на имането.

    Загадката му се подсилва и от историите за смъртта на местния иманярски гуру Цветан Тенекеджията. Той загинал при мистериозни обстоятелства и след множество разпити. Случаят е потулен, но е неизменна тема на всички златотърсачески сбирки.
    „Както си обработват земята, много хора са намирали керамика и различни други сечива. Веднага са ги предавали в кметството”, разказа кметицата Юлия Костадинова. Част от останките се съхраняват при нея. Наскоро собственик на голяма нива пък е намерил в нея старинен хромел. Христо Петров от Балван купува имоти в Пушево и решава да ги обработва. В една от нивите излиза чудесен ръчно изработен хромел, с помощта на който някога са стривали брашно. Той веднага го е предал на кметицата на Пушево.
    В момента сечивото се съхранява в местното читалище заедно с още дузина артефакти, намерени по същия начин в района.
    „Има проучвания, но са по-скоро на аматьорска основа от страна на ентусиасти. Иначе сме чували какви ли не истории за иманета. Идват търсачи, но и да са намерили нещо, едва ли биха го казали”, обяснява кметицата Костадинова.
    Тайният иманярски дневник разкрива система от пещери между Пушево и Ветринци, които са използвани от Вълчан войвода. Прочутият хайдутин е известен с многобройните си обири на турски хазни и загадките около него са също неизменна тема за разговор на иманярите.
    Най-важна от всички пещерни и скални образувания край великотърновските села обаче е пещерата Матеица, сочат записките. Отбелязано е, че в нея има даже подземна църква.
    Информацията е събирана в продължение на стотици години, използвани са множество ръкописи на иманяри и любители изследователи. Всички категорично я ситуират в местността Райски дол. Мястото е добре познато и като Дрянков баир. То е изключително живописно, а в близост река Янтра прави голям завой. Теренът е подбран нарочно, защото характерната извивка на Янтра е красноречив белег, който може да насочва посветените.
    Според тайния иманярски дневник, проучван и от милицията, входът към подземните пещери е заприщен с огромна метална плоча. Тя препречвала дупка към подземие, дълбоко цели 74 метра. До ден-днешен тук стояло въже още от началото на 19 век, което грижливо било намаслено, за да не гние, описва в детайли входа иманярският дневник.
    Като се слезе в подземието, трябва да се върви само наляво, тъй като имало заложени капани, през които човек може да пропадне.
    Централният вход към Матеица е ситуиран между два зъбера, които се виждат от най-стръмната поляна в местността Райски дол до реката.
    Иманярските бележки обясняват, че вътре в пещерите се пази Книгата на Вълчан войвода, която указвала точното местонахождение на над 7000 съкровища. Според легендите прочутият комита е плячкосвал де-що намери, за да събира средства. С парите той е искал да докаже на Руската империя, че може да се подпомогне една евентуална война между нея и турците. Вълчан имал и доста сведения за римски гробници.
    Край Пушево се пазела и една от най-древните лечителски книги. В нея имало над 40 000 рецепти срещу различни болести и за мумифициране. Тук се намирала и църквата, в която също се пазели доста съкровища, сочи иманярският дневник.
    Основните сведения за него са взети от работния бележник на някой си Кръстьо Пулев. Този човек е успял да проникне в Матеица през 1921 г. и описва с детайлни подробности експедицията си.
    Ямболията твърди, че подземната църква е с размери 163 на 105 метра и с олтар, висок 25 метра. В интериора й са използвани доста елементи от Рим и Египет, което е странно за християнски храм.
    Пулев се спуска в пещерите на 10 юли 1921 година. С него е и турчин на име Али. Ямболията споменава, че със спътника си се запознават в Анкара, където двамата работят в турския архив. Именно от там получават и доста сведения за района около Пушево. Тъй като ги дострашава да изследват по-точно тесните като кладенец галерии, двамата се връщат за нова експедиция година по-късно. Този път са по-добре подготвени и пускат пред себе си кучета.
    В eдна от галериите иманярите се натъкват на скелети. Край тях били пръснати скъпоценности. След като проникнали веднъж, двамата се връщали многократно, за да изнасят злато.
    Други двама златотърсачи разказват в ръкопис, че са ходили на мястото, но на 21 септември 1953 г. Бележките им също са поместени в тайния иманярски дневник. Точните имена не са посочени, само инициалите им – О.Д. и К.П. Последният напълно съвпада с името Кръсто Пулов. Двамата са посочили, че подземията са пълни със змии и плъхове. Те откриват и няколко сандъка с книги, грижливо опаковани в насмолени платна и парафин.
    Един от авантюристите взима част от литературата и в бележките си разказва, че я е заровил в лозето си. Точно преди да свърши земният му път, той за последно написва в дневника си, че мястото било „прокълнато” и тук смъртта си намерили доста хора.
    Според други сведения той заровил на доста места скъпоценности от Матеица. Цели три гърнета имало в къщата на някоя си баба Велика от Пушево. Наша проверка показа, че в района в миналото са живели две жени с такова име, но и двете са починали отдавна.
    „На три места зарових злато, затова на тази милиметрова хартия оставям плана. Внимавай, когато вадиш, защото хората не спят и може да ти коства живота.
    Първо зарових делва от Матеица, цялата пълна със златни монети. Намазана е със смола, за да не гние”, посочва Кръстьо Пулов. Записките му попадат у тетевенския иманяр Иван Кофара. Той пък ги завещава на някой си Емо Доктора от старата столица, който е близък на Цветан Тенекеджията. Двамата правят опит да проникнат, но той е осуетен от тогавашната милиция. Дълго време тайният иманярски дневник и картите от Матеица се пазят от органите на реда. Притежателите им обаче се погрижили да се изготвят копия, едното от които бе предоставено на „Борба”.
    Юлия Костадинова, кмет на Пушево: „Доста иманяри шетат насам”
    Спомням си, че тук имаше палеонтоложка експедиция, защото районът преди стотици хиляди години е бил дъно на море. За мен е странно как хората, орейки си нивите, намират различни предмети. Явно преди нас тук е имало голямо селище. Доста от сечивата и керамиката се съхраняват при мен. Местността Дрянков баир е известна. За конкретни археологически проучвания и разкопки не съм чувала.
    Ст.н.с. Йордан Алексиев от Института по археология към БАН: „Трябва да се изследват топонимите”
    Тук наистина не са правени цялостни проучвания, но определено съм заинтригуван. Трябва внимателно да се изследват имената на местностите и всички топоними. Някои от най-големите находки у нас първо са разкривани от иманяри. В миналото най-често намерените предмети са отнасяни при кмета, учителя или попа и те вече уведомяват археолозите. Ще направя всичко възможно да огледам района между Пушево и Ветринци.

    BEYHAN, varna Bunu beğendi

Konu Bilgileri

Users Browsing this Thread

Şu an 1 kullanıcı var. (0 üye ve 1 konuk)

Yetkileriniz

  • Konu Acma Yetkiniz Yok
  • Cevap Yazma Yetkiniz Yok
  • Eklenti Yükleme Yetkiniz Yok
  • Mesajınızı Değiştirme Yetkiniz Yok
  •  

Giriş